Руми. "Мъдростта на вековете"

Руми. "Мъдростта на вековете"

Мевляна Джеляледдин Руми, великият суфистки мистик, роден през 1204 г., пише поезия, за да разкрие смисъла на божественото просветление. Тази антология представя поеми от „Диван“ – оди, посветени на вдъхновяващия и загадъчен Шемс от Тебриз, довел Руми до духовно просветление; от „Рубаят“ – кратки лирични поеми; и от „Мeснeви“(„Поема за вътрешния смисъл“), която съдържа етични и духовни идеи.

Защо и днес четем поезията му - човек от друго време и от различна култура, мистик, ислямски учен от XIII в., писал на персийски? Какво в поемите му ни кара да ги четем отново и отново? Защо усещаме познат трепет, четейки ги 700 години след написването им?

Тайната се крие в преживения опит, в дълбокия копнеж или стремеж към нещо по-велико от нас, което излъчва красота и сила, вдъхва благоговение и страхопочитание (едно от деветдесет и деветте имена на Бог в ислямската традиция е Джамал – красота). Чувството за завръщане у дома в свят, където трудно намираме своето място и корени, съставлява същността на поезията на Руми. Това, разбира се, не изчерпва смисъла й. Тя е изпълнена с мъдрост и плам подобно на други мистични и духовни творения. Думите му вълнуват със страстната си енергия, с еротичния си, възторжен заряд, който ни грабва и оживотворява, макар да говори за копнеж по изгубеното.